Днес е 1 юни – денят на детето. Винаги когато се замисля кой е най-големият възможен подарък, който един баща би могъл да направи на своето дете, се сещам с умиление за филма „Животът е прекрасен” („La Vita e Bella”) на Роберто Бенини. Признавам си, че колкото пъти гледам финалната сцена с танка и крещенето на малкия Джозуе „Ние победихме” се разчувствам дълбоко. Ето и сега, докато пишех последното изречение, очите ми пак се навлажниха.
Емоцията, която предизвиква този филм е уникална. В нея има тъга от жертвата на бащата, има радост и щастие от победата в „играта” и получаването на голямата награда, обещана от бащата – танка. Има и неописуемо вдъхновение и умиление, че животът е прекрасен и винаги може да бъде такъв, независимо от обстоятелствата, защото всичко зависи от това как ние ще решим да погледнем на него и кое ще изберем да ни води. Когато това са любовта към жена ти и детето ти, вярата и надеждата, дори най-големият ужас – да бъдеш евреин през Втората световна война, депортиран в концентрационен лагер, заедно със семейството си, може да се превърне в една игра – подарък за твоя син. А всичко, което роди въображението, водено от любовта, може по приказен начин да се претвори дори и в най-суровата и кошмарна действителност.
Преди време си мислех кои точно емоционални потребности стоят зад нуждата на всяко дете от баща. Сега е достатъчно само да се сетя за филма „Животът е прекрасен”, и да видя кои бяха нуждите на Джозуе, за които се погрижи баща му Гуидо Орефиче. Такива безспорно са нуждите от любов, закрила, подкрепа, вяра, насърчение, признание, изслушване, игра и смях. Гуидо дори направи така, че потребности като свобода и право на избор на детето му, също бяха зачетени, колкото и парадоксално да изглежда това предвид мястото, на което бяха попаднали двамата.
Сигурно смятате за невъзможно един баща – евреин да задоволи всички тези нужди на сина си в концентрационен лагер в разгара на Втората световна война? Може би е така, все пак говорим за филм. Но колкото и идеалистично да изглежда за някои, на мен ми подейства изключително вдъхновяващо и затрогващо да видя (дори и само на филм) как любовта на баща към син създава за детето един прекрасен паралелен свят, в който има всичко, от което се нуждае то, независимо и въпреки ужаса на реалността.
Ако си баща, едва ли ще има по-голям подарък за твоето дете от това да му покажеш, че Животът е прекрасен. Е, преди това е необходимо сам да повярваш, че той е прекрасен и за теб, ако все още не си го направил. Всъщност, има и още един изключително ценен подарък за твоето дете – да обичаш майка му – така, както Гуидо Орефиче обичаше своята принцеса Дора.
Борис Колев, Фондация „Бащинство”
1 юни 2012 г.