ЧАСТ 1– ДЖЕЙМС ХЕТФИЙЛД И АКСЕЛ РОУЗ

Кое е общото между великите фронтмени на групи като Металика, Гънс Енд Роузес, Нирвана, Пърл Джем, Алис ин Чейнс, Ред Хот Чили Пепърс, Инексес, Депеш Мод, освен че са приблизително връстници и са били в разцвета на силите, таланта, уменията и славата си в началото на 90-те години на миналия век? Може да ви се стори странно, но всички те са имали или все още имат болка от изоставянето им от собствените им бащи в детството. Дали и доколко тази болка е повлияла на кариерата им и творческия им път? Или може би именно тя е била извор на вдъхновение и ги е поставила близко до сърцата на милиони фенове, които са виждали в техните изпълнения израз на собствените си мисли и чувства? На тези въпроси ще се опитам да отговоря в няколко отделни статии, като в сегашната първа такава по темата ще започна с Джеймс Хетфийлд от Металика и Аксел Роуз от Гънс Енд Роузес.

С тези две хеви метъл групи винаги ще свързвам в музикално отношение революционното време в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, когато те достигнаха своя връх.  Тогава Металика и Гънс Енд Роузес се конкурираха по популярност сред феновете в цял свят и дори иронизираха един друг в надпреварата си за фенските сърца. Както любителите на екшън филмите в онова време мечтаеха да видят Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун заедно във филм, така и хеви метъл маниаците жадуваха за съвместен концерт на Металика и Гънс Енд Роузес. Мечтата на последните се сбъдна доста бързо и точно навреме предвид последвалите събития. Съвместното им турне през 1993 г., обаче, завърши с шумен скандал, белязал началото на края на Гънс във вида им от онези славни години. Макар и без подобни катаклизми, тогава някъде – през 1993 -1994 г., Металика също започна да се лута в търсене на новата си музикална идентичност. Каквато май така и не намери – поне не такава, че да им върне предишната световна слава.

Често съм се питал защо точно тогава световният успех застигна в максимална степен двете легендарни групи и защо възходът им не продължи по-дълго време? Това беше времето на революциите, на сриването на авторитетите, на падането на Берлинската стена, на края на комунизма и Студената война. Трупаният с години гняв на потиснатите тоталитарни общества най-сетне можеше да бъде освободен. И какъв по добър начин това да стане с песни на хеви метъл банди от страната – символ на победилия капитализъм, чиито дебютни албуми се казват „Kill’em All” – „Убий ги всички” и „Appetite for Destruction” – „Апетит за унищожение”. Така личният гняв на двамата фронтмени Джеймс Хетфийлд и Аксел Роуз, изразяван в песните им, съчетан несъмнено с изключителния им талант, съвпадна с общото емоционално състояние на времето. Да напипаш пулса на времето, както се казва в популярното клише.

Разбира се, изразяването на гняв чрез песни можеше да се наблюдава при стотици други групи и особено в по-тежките направления на рок и метъл музиката. При Металика и Гънс Енд Роузес впечатляващото за мен беше съчетанието на сантименталност и гняв, на романтика и бунтарство. Това съчетание присъстваше в самото име на Гънс Енд Роузес – в превод „Пушки и рози”. Затова и Аксел Роуз не пропускаше да се заяде с колегите си от Металика, питайки: А какво, по дяволите, означава „Металика”?

Революцията отмина. А според популярното есе на Франсис Фукуяма от онова време – с победата на либералната демокрация в световен план настъпи и краят на историята. Беше ли това краят на историята и за двете банди? Както се оказа – със сигурност поне на най-славната част от нея. Гънс Енд Роузез бяха напуснати от почти всичките си членове без Аксел Роуз. Той пък обяви, че следващия албум на групата, вече с нови членове, ще се казва „Chinese Democracy” – „Китайската демокрация”. Търсенето на политическия момент в заглавието на албума се набива на очи. Може би Аксел е очаквал бъдещи революционни събития именно в Китай, където либералната демокрация все още не беше победила. Китайската демокрация обаче дойде с друг вид революция – икономическа, а едноименният албум на новите Гънс Енд Роузес се оказа най-дълго чакания в цялата история на рок музиката. Очевидно е, че на Аксел му е липсвала вътрешната енергия да го направи, а самата съдба на албума и интереса към него днес са показателни, че времената от началото на 90-те години са безвъзвратно отминали – и в исторически, и в музикален аспект.

Металика след години на лутане в търсене на новото си актуално звучене, в крайна сметка като че ли пак се върнаха към стила си от 1988 година, може би разчитащи на носталгично настроените си стари фенове. И то на онези, които не приеха смекчаването на саунда им в Черния албум от 1991 г.

Предизвестен или не от обективните събития в историята, възходът и залезът в популярността на двете банди следваше естественото емоционално развитие (може да се определи също така като емоционално лъкатушене или дори емоционален застой) на техните фронтмени. Апетитът за разрушение, родил първия албум на Гънс Енд Роузес, присъства толкова отчетливо и в първия голям и емблематичен хит на Металика „Seek and Destroy” – „Търси и разрушавай”. Това не би изглеждало само съвпадение, ако се вгледаме в личните истории на Хетфийлд и Роуз и причината в началото на творческия си път те да бъдат гневни и да искат да разрушат старите авторитети и порядки. А тя е, че и двамата са били болезнено наранени в детството си от своите бащи.

Аксел Роуз

Аксел Роуз е роден през 1962 г. като Уилям Брус Роуз от едва шестнадесет годишна майка и двадесет годишен баща. Бащата изоставя семейството, когато малкият Уилям е на две години. Майка му се омъжва повторно за Стивън Бейли, за когото бъдещият рок идол (тогава с променено фамилно име Бейли) вярва до 17 годишната си възраст, че е негов биологичен баща. Когато разбира истината, Уилям си връща първоначалната фамилия Роуз, но упорито отказва да се нарича повече Уилям като биологичния си баща, изписвайки името си само с първата буква. Впоследствие той прибавя името Аксел, както се е казвала групата му по това време, и става официално W. Axl Rose. Той така и не успява да види лично истинския си баща, който е намерен убит през 1984 г.

След разкритието си за родния си баща, Аксел отприщва агресията си като става квартален хулиган и е арестуван над двадесет пъти за пиянство на публични места и нанасяне на побои. Интересен факт е, че семейство Бейли са били религиозни и малкият Аксел е посещавал редовно неделното училище в християнска църква. Впоследствие обаче Аксел описва тогавашното си възпитание като потисничество. Негова популярна тениска от времето на Гънс Енд Роузес е с изобразен Исус Христос и надпис „Убий идолите си”.

На 26 години Роуз е диагностициран с маниакално-депресивно разстройство. През 1992 г. Аксел се подлага на регресивна терапия, при която в съзнанието му изникват спомени за сексуално насилие върху него от страна на биологичния му баща. Той твърди, че е бил жертва на такова насилие и от страна на втория си баща. В свое интервю той споделя, че емоционалното му развитие е било спряло точно на тази възраст – 2 години. „Когато някой казва, че Аксел Роуз пищи като двегодишно дете – то той е прав” – казва със самоирония той. Непрекъснатите закъснения от близо два часа за концертите му и прекъсванията им за щяло и нещяло, продължаващи и до днес, също могат да се дадат за пример за детинско поведение на едно отдавна вече порастнало дете. Причините за избухванията срещу другите членове на групата и дългогодишното му упорито отказване да се качи на една сцена със старите членове на Гънс Енд Роузес дори за събитие като приемането на групата в Залата на славата на рока, вероятно също може да се търсят в тежкото в емоционален план минало на звездата.

По време на връзката си със Стефани Сиймур, Роуз дълбоко се привързва към нейния по-малък син Дилън, за когото се опитва да бъде добра бащинска фигура – такава, каквато той никога не е имал в собствения си живот.

Независимо от безспорната болка, причинена от баща му, Аксел Роуз така и не засяга пряко темата в текстовете на песните на Гънс Енд Роузес. Творчеството му обаче е насочено в голяма степен към изобличаване на лъжите и неподчинението на каквито и да било авторитети – дали този факт не може да бъде обяснен точно с лъжата за това кой е истинския му баща, с която Аксел е израстнал?

Джеймс Хетфийлд

Джеймс Хетфийлд е роден през 1963 г. Неговият баща Върджил е шофьор на камион, който напуска семейството си, когато Хетфийлд е на 13 години, без да се сбогува, като оставя единствено бележка. Двамата с майка му Синтия се разделят официално през 1976 г., а три години по-късно Синтия умира от рак. Родителите на Джеймс са християни сциентолози, които отричат използването на лекарства или медицинското лечение, като се осланят единствено на Бог за физическо изцеление. Затова и тъгата и разочарованието на Джеймс от смъртта на майка му намира израз в песента „God that Failed” – „Бог, който се провали” от Черния албум през 1991 г.

В редица свои интервюта Джеймс Хетфийлд е споделял за гнева, който носи в себе си. Той дори озаглавява албума на Металика от 2003 г. „Saint Anger” – „Свети Гняв”. Преди появата на този албум Хетфийлд преминава през рехабилитационна програма, с помощта на която успява да се излекува от дъгогодишната си пристрастеност към алкохола.

Темата за бащата се появява в албума Load (Зареждане) от 1996 г.. В песента Thorn Within (Трън в душата) Джеймс пее:

Прости ми, Татко, за моя грях,

осъди ме за живота, който чувствам отвътре.

Когато съм жигосан с този знак на срам,

трябва ли да наведа глава опозорен или да погледна право напред, знаейки че ти трябва да обвиняваш?

Аз съм тайната

Аз съм греха

Аз съм виновникът

и аз съм трънът в душата.

Прости ми, Татко, за моя грях,

признай ме за виновен, когато истинската вина е отвътре.

Посочи с пръст право към мен,

защото аз съм сянка и ще те последвам, ние сме едно.

Аз ще излежа твоето време, ще взема твоето падение,

признат съм за виновен за всички нас.

В последвалия през 1997 г. албум „Reload – Презареждане” в песента Fixxxer се пее: „Но кажи ми, можеш ли да излекуваш това, което баща е направил?”.

Очевидно, една от най-застъпените теми в творчеството на Хетфийлд е тази за прошката или по-скоро за невъзможността за даване на такава. Цели три песни от различни албуми носят заглавие „The Unforgiven” – “Непростимото”. В последната, засега трета такава, от последния албум Death Magnetic от 2008 г. се пее следното: „Как бих могъл да обвинявам теб, след като не мога да простя на себе си?” и „Защо не мога да си простя?”.

През 2010 г. Джеймс Хетфийлд се снима в документалния филм “Absent” – „Отсъстващ”, на режисьора Джъстин Хънт, посветен именно на последиците от физическото или емоционално отсъствие на бащите върху техните деца и на раната, която такива бащи оставят у децата си. В него той говори открито за деня, в който баща му го напуска и за раната, която му е причинил. След участието си във филма Джеймс коментира, че споделянето на тези болезнени спомени е било лечително за него. Но и добавя, че такава рана никога не може да зарастне напълно. Славата и богатството не могат да запълнят тази празнина. Важното за Джеймс, обаче, осъзнавайки тази своя рана, е той, от своя страна, да бъде наличен за собствените си деца. И вместо да бяга в момент на трудност, просто да им признае „Аз не знам”.

Борис Колев, Фондация „Бащинство”

Интервю на Джеймс Хетфийлд за филма „Отсътващ”