Досегът ми тази година с абитуриентските балове бе повече от скромен. Бях на едно изпращане на абитуриентка, която видях за пръв път, но ме впечатли с непринуденото си и сърдечно отношение. Фиксирах тук-таме и някой абитуриентски автомобил сред градското гъмжило от коли. Мисля, че чух само веднъж пословичното отброяване до дванайсет. Сигурно не забелязах толкова много абитуриентите, защото от собствения ми бал отминаха 16 години, а синът ми е едва на две години, тоест има поне още толкова години, за да стане тази тема отново актуална за мен в личен план.

Това, което ще остане в съзнанието ми от тазгодишните балове, обаче, са десетките снимки на разголени (дори откровено голи) абитуриентки във фейсбук и он-лайн изданията и пълните с възмущение, подигравки, ирония и погнуса коментари под снимките. Както и информациите за натровени с алкохол младежи и особено тази за девойката, преспала с 8 свои съученици в нощта на бала. Един от често задаваните въпроси от коментиращите по форумите и социалните мрежи беше: Къде са родителите на тези деца, допуснали те да изглеждат така на завършването си или да правят такива неща?

Ето тук вече, темата за ролята на родителите ( и в частност ролята на бащата), по време на прехода от юношество към зрялост на младия човек, ме провокира много. Абитуриентите са тийнейджъри, които се намират в преходен период – момчето трябва да стане мъж, а момичето – жена. Но какво означава да бъдеш мъж или жена, кога точно ставаш такъв, можеш ли сам да разбереш или е необходимо някой да ти го покаже, един вид да те въведе в света на възрастните? Ако това не сторят родителите ти, тогава ти просто следваш формалните знаци, които обществото свързва с твоето пълнолетие.

Трансформацията от момче в мъж и от момиче в жена масово се свързва с правенето на нещата, които са били официално забранени в периода на детството. А кои забрани падат с навършване на пълнолетие – забраната за консумиране на алкохол в заведенията, забраната за гледане на филмите, излъчвани след полунощ и забраната да управляваш автомобил. Чудно ли е тогава, че алкохолът, сексът и автомобилите са основните и най-ярки символи на абитуриентите, с които те показват на обществото, че са станали негови пълноправни членове?! И критериите кой най-добре се е справил със зрелостния тест са: кой е изпил най-голямо количество алкохол, кой е правил най-много секс, коя е била с най-къса рокля (тук първата осмелила се да се съблече гола безспорно печели съревнованието), кой е дошъл на бала с най-гъзарската кола и други подобни.

Пиша всичко това без капка ирония или обвинение към абитуриентите. Напротив, разбирам ги напълно. Аз съм имал същите символи за мъжественост по време на моето съзряване. Смятах, че в момента, когато започна да правя секс, това ще бъде най-голямото доказателство за моята мъжественост и ще бъда щастлив до края на живота си. Затова преживях и най-голямата си криза в живота в момента, когато този символ рухна и аз трябваше да търся друго утвърждение на мъжествеността си, като си нямах идея откъде и как да го получа. Липсата на автомобил (и то достатъчно хубав) при навършването ми на 18 години ме потискаше ужасно, защото някои от съучениците ми не пропускаха да демонстрират какви са мъже, идвайки на училище с лъскави коли. Помня, че започнах да пия бира не за друго, а защото сокчета и шейковете, например, ми изглеждаха твърде женски питиета.

Днешните абитуриенти търсят своята нова идентичност като зрели хора и съвсем естествено първо копират онова поведение, което, дори и само формално, е било доскоро официално признато за привилегия единствено на възрастния. За да бъде друг модела на поведение, някой трябва да въведе тези деца в света на възрастните и да им даде истински символи – достатъчно силни да неутрализират въздействието на фалшивите, които изброих по-горе. Всеки човек на тази възраст има нужда от утвърждаване на своята зрялост. А този, който е призван да даде това утвърждаване, е бащата. Когато той липсва по някаква причина, това е важно да стори някой друг авторитет, равен на него – друг роднина от мъжки пол, учител, ментор, свещеник.

Интересен факт, за който си дадох сметка наскоро е, че в съвременното общество липсва специален ритуал за въвеждане в мъжество. Такъв може да се открие в юдеизма например. Също при индианците – помня в книгите за индианци как момчето трябваше да прекара в усамотение и без храна определен период от време, да се пречисти и получи видение за новото си име, с което да се завърне в племето си вече като мъж. В Римската империя също е имало подобен ритуал, при който бащата е имал ключова роля при трансформацията на сина си от момче в пълноправен поданик на Рим.

Нуждата от подобен ритуал и в наши дни, не само по отношение на прехода на момчетата, но и за този на момичетата, е осезаема. Всеки баща би могъл да организира такова събитие за своя син или дъщеря, с което да ознаменува неговата или нейната зрялост. Самата форма е без значение. Важното е новият мъж или жена да получат признание на тяхната зрялост, да чуят думи на приемане и благословение от своя баща и от други уважавани възрастни. Колкото по-вълнуващо е това събитие за младия човек и по-дълбоко го докоснат посланията за истинските ценности на мъжа или жената, толкова е по-вероятно той да устои на изкушенията, свързани с падането на забраните след навършване на 18 годишна възраст. Защото такъв човек няма да търси утвърждение на своята зрялост по друг начин и на друго място след като вече е получил признанието и утвърждаването, които са му били необходими точно от хората, които са единствени призвани да му ги дадат – родителите и най-вече бащата.

При липсата на такъв семеен ритуал, тази функция, зад която стои една нормална потребност на всеки млад човек от утвърждаване, ще се изпълнява от абитуриентския бал в сегашния му вид. Тоест зрелостта ще се утвърждава чрез алкохол, секс и скъпи коли. А за това най-малко могат да бъдат обвинявани абитуриентите.

Борис Колев, Фондация „Бащинство”