Автор на снимките: Камелия Ценева.

Беше една вечер някъде средата на юли. Разцъквах каналите на телевизора в търсене на някой мач, но попаднах на първата част на „Кръстникът”. Бях го гледал и преди, но този път ме връхлетя мисълта, че историята на филма е доста дълбока и си струва да прочета и книгата. Шедьовърът на Марио Пузо обикновено се чете от момчетата в тийнейджърските им години, но аз някак я бях пропуснал.

Книгата ме увлече много и не можех да спра да я чета. Когато действието се пренесе в Сицилия и четях описанието на острова си представих, че отивам там. Само минути по-късно си прегледах фейсбука и прочетох следния пост в групата, която формирахме след края на едно обучение за изготвяне на младежки проекти в Банкя, където участвах от името на фондация „Бащинство”. Съобщението гласеше следното:

„Спешно търсим втори ръководител за групата ни за 9-16 септември за Сицилия – обмен по Youth in Action –  трябва да е мъж. 14 младежи от читалище „Искра” на възраст между 13 и 17 години ще пътуват, първият ръководител е преподавател в читалището. Наистина ни е спешно”.

При всички други положения щях да пренебрегна този пост. Истина е, че много искам да се занимавам с млади хора точно в тази възраст – това е и една от основните цели на фондацията ми. Но си представях, че това ще стане постепенно с различни инициативи, организирани в София. Не бях водил група младежи на Витоша, а сега – в Сицилия. Това име обаче разпалваше въображението ми и усещането за нещо съдбовно, което предстои да се случи.

Свързах се с Мариана от читалището и й разказах какво е предизвикало съобщението й у мен. Оставих си вратичка, че ако все пак излезе друга кандидатура, мога да се откажа и че ще търся и други провидения, които да затвърдят усещането ми за предопределеност. Това провидение не закъсня. Обадих се на жена ми и й казах приповдигнато: „Знаеш ли какво предложение получих?” А тя ми отговори: „Предложение, което не може да откажеш.” Останах ням. Това беше знаковата реплика на дон Вито Корлеоне от „Кръстникът”, която впоследствие използва и синът му Майкъл. Вече нямаше никакво съмнение. Заминавах за Сицилия като ръководител на 14 тийнейджъри. Там щяхме да се срещнем с други 14 тийнейджъри от италианска страна, заедно с техните ръководители.

Това бяха незабравими 7 дни и няма да мога да ги опиша тук подробно. Все пак за мен те минаха под знака на една игра, която аз предложих да играем. Тя се казва „Тайният приятел”. Всеки един от участниците трябваше да изтегли листче с името на друг участник от срещуположния пол. В рамките на 2 дни изтеглилият листчето се превръщаше в таен приятел на човека, чието име бе написано там. Можеше да прави жестове, да подкрепя, да се грижи за този човек, но при едно условие – да остане таен, докато играта приключи.

Получиха се уникални изненади от тайния приятел – подаръци, писма, цветя, ръчно приготвени вкусотии, серенади под прозореца и още и още. Едно от нашите момчета (ще го нарека Пино) не пожела да играе тази игра, като се престори, че е изтеглил себе си – нещо, което нямаше как да се случи. Напомни ми за мен в тийнейджърска възраст. Аз също тогава си мислех, че съм сам на този свят и никога нямаше да ми мине през ума в този период, че мога да имам таен приятел, който се грижи за мен. Пино не искаше да получава нищо и някак се беше погрижил да няма таен приятел. Но бъркаше. Последната вечер преди заминаването ни получих подарък за него от тайния му приятел със заръката да му го предам след като стигнем България. Така и сторих, като вложих всичките си умения да убедя Пино да запази подаръка и да не го изхвърля. Той си го прибра в сака и поне пред мен обеща да го запази.

Автор на снимките: Камелия Ценева.

Надявам се наистина да го стори. Защото човек винаги има таен приятел. Моят таен приятел в моите тийнейджърски години ме е оставил да си мисля, че не съществува. За да ми даде най-големият си подарък днес – способността ми да давам с пълни шепи онова, което толкова много съм жадувал да получавам в моите тийнейджърски години. А даването с любов е най-голямото ни достижение като хора. То е едновременно и получаване. Защото любовта не изчезва, тя винаги се връща при този, който я раздава.

Ще бъда много щастлив, ако по някакъв начин съм бил разкрит от тези 14 тийнейджъра като техния таен приятел. Защото аз наистина тръгнах за Сицилия повече като такъв и не толкова като ръководител. Надявам се да съм се справил с мисията си.

А какво следва сега? Поглеждам към картата на съкровищата, която си направих малко след Нова година. На нея има снимка точно на 14 младежи, които играят театър. В Сицилия показах на моите нови приятели разни импровизационни игри от импровизационния театър, който практикувам усилено от две години. Импровизациите бяха моята най-силна детска страст преди да загубя себе си именно в тийнейджърска възраст. Наскоро я преоткрих. И искам да я споделя точно с тийнейджъри, в които тя все още е жива – въпреки образователната ни система, която акцентира на рационалното, но не и на емоционалното ни развитие.

Така че следващият проект на фондация „Бащинство” е курс по импровизационен театър за тийнейджъри към читалище „Искра”. Ще се радвам да срещна всеки един от нашата невероятна Сицилианска група там. И особено Дани, който ме скъса от смях в Сицилия.

Автор на снимките: Камелия Ценева.

Борис Колев, фондация Бащинство