Старата госпожа Ювентус и младата госпожица Грейс

Първият Ювентус Джуниър Камп в България приключи по един знаменателен и изключително трогателен начин. Най-малкият участник в него – петгодишната Грейс грациозно (както отбеляза коментаторът по аналогия с името й) пробяга няколкото метра с топката в ръце, грациозно местейки я от едната на другата страна на тялото си, още по грациозно я пусна пред себе си и я изпрати с нов грациозен удар в мрежата на вратата. Щрихът, който превърна тази незабравима картина в един истински емоционален шедьовър, поне за мен, в допълнение към грациозността на момичето и възторга на публиката, беше участието в нея на тримата големи и силни мъже – треньорите на Ювентус. През цялото време те тичаха след Грейс в една линия – като стена, която плътно пази гърба на момичето и излъчва онази сила, която безрезервно подкрепя и насърчава таланта на младия човек. Онази сила, която наистина е в състояние да превърне днешното крехко физически и психически дете в бъдеща голяма спортна звезда.  Сила, с която, знаейки, че е зад теб, просто няма как да пропуснеш целта.

В този момент в съзнанието ми нахлуха спомените от едни наши български треньори по футбол, които имах нещастието в един период от моя живот да слушам често как общуват с децата, които тренираха. Псувните, негативното отношение и обидите отекваха болезнено в мен само докато им ставах неволен слушател и не искам и да си представям какво е било в душите на онези деца, към които бяха отправяни тези думи. Това бяха думи, нараняващи човешкото достойнство и в състояние да разбият интегритета на всяка една личност. Как бихме очаквали от тези деца утре да станат световни звезди, да изградят себеуважение и вяра в собствените си ценност и възможности, след като именно тези основни човешки качества биват поругавани в името на изграждането на някакви измамни спортно-технически такива?! Та затова се присетих и че името Грейс има и друго значение – на милост и милосърдие. Има и трето  – на благодат, от там идва и италианското „Грацие”. Такава благодат беше присъствието на тези италиански треньори в България от един световен гранд, чието име вече знам, че неслучайно означава „Младост”. За тях – Анджело Санапо, Николо Сарти и Миха Рожина – остана едно голямо и заслужено „Грацие” от всичките 86 български деца и младежи, от техните родители, от организаторите от детска футболна академия „Комета“ и Ювентус България, както и лично от министъра на спорта на Република България г-н Красен Кралев.

Изкушавам се да определя речта на Кралев след края на събитието като равна по важност на речта на краля от едноименния филм на Том Хупър и не само заради играта на думи. Речта на краля на Великобритания бе призвана да обедини и вдъхнови британците по време на опустошителната Втора световна война. В момента състоянието на българския футбол и спорт като цяло е като след тежък катаклизъм. И надеждата е в създаването на нови детски спортни школи. В тях обаче трябва да работят треньори, запознати със съвременните методики и задължително, както отбелязва министърът – психолози.

За щастие, именно Ювентус ще открие детска футболна академия още следващата година в България.  В страната, където Старата госпожа срещна младата госпожица Грейс.

Борис Колев, фондация Бащинство