ЧАСТ 2– КЪРТ КОБЕЙН И ЕДИ ВЕДЕР

Кое е общото между великите фронтмени на групи като Металика, Гънс Енд Роузес, Нирвана, Пърл Джем, Алис ин Чейнс, Ред Хот Чили Пепърс, Инексес, Депеш Мод, освен че са приблизително връстници и са били в разцвета на силите, таланта, уменията и славата си в началото на 90-те години на миналия век? Може да ви се стори странно, но всички те са имали или все още имат болка от изоставянето им от собствените им бащи в детството. Дали и доколко тази болка е повлияла на кариерата им и творческия им път? Или може би именно тя е била извор на вдъхновение и ги е поставила близко до сърцата на милиони фенове, които са виждали в техните изпълнения израз на собствените си мисли и чувства?

След Джеймс Хетфийлд и Аксел Роуз, продължавам темата с още две големи имена на вокалисти на рок банди, появили се и станали популярни през 90-те – Кърт Кобейн от Нирвана и Еди Ведер от Пърл Джем.

Кърт Кобейн

Кърт Кобейн се ражда на 20 февруари 1967 г. в гр. Абърдийн, щата Вашингтон, в семейство на сервитьорка и автомобилен механик. Родителите му се развеждат, когато Кобейн е на 7 години. Майка му свидетелства, че разводът променя драматично малкият Кърт, който дори изпада в състояние на маниакална депресия на 9 годишна възраст. Самият той коментира раздялата на родителите си в интервю през 1993 г. по следния начин:

„Спомням си, че се чувствах засрамен по някаква причина. Срам ме беше от родителите ми. Не можех повече да застана лице в лице с някои от приятелите ми от училище, защото отчаяно исках да имам класическо, типично семейство – майка, баща. Аз исках тази сигурност и се възмущавах на моите родители дълги години заради това.”

В документалния филм за живота на Кърт Кобейн, носещ показателното заглавие „За един син”, използвайки аналогия с песента на Нирвана „За едно момиче”, музикантът открито споделя за чувствата и болките, породени от взаимоотношенията с неговия баща. Той разказва за поведението на баща му на обществени места, като например в ресторант, където баща му го удрял през лицето, само защото е разлял чашата си с вода. „Така и никога не проумях как родител би могъл да бъде толкова притеснен и уплашен за това какво другите хора ще си помислят за него в ресторанта, защото собственото му дете е претърпяло инцидент. Това е много странна психологическа шега, която можеш да си направиш с дете – да го накажеш, защото е претърпяло инцидент. Аз до ден днешен се критикувам и обвинявам, ако изпусна нещо. В такива ситуации наистина се разочаровам от себе си, защото съм бил предопределен да не разливам, да не претърпявам инциденти, да не допускам човешки грешки, всичко трябва да е перфектно през цялото време” – казва той. И добавя: „Аз никога не съм чувствал, че имам истински баща. Никога не съм имал бащина фигура, с която да споделям разни неща”.

Макар че остава да живее за кратко при баща си след развода Кобейн признава, че „той се превръща в едно от последните неща по важност в списъка на баща му”, особено след повторната женитба на родителя му. Въпреки очевидната болка, с която говори за баща си, фронтменът на Нирвана държи да отбележи, че няма нищо против баща си, но просто не иска да разговаря с него, защото няма какво да му каже. Той предполага, че тези негови думи биха натъжили баща му, но…”просто нещата са такива, каквито са”. Кобейн не може да си представи сам да се откаже да поддържа връзка с дъщеря си Франсис, както според него баща му е направил с него.

Кобейн определя болката като негово постоянно състояние. „Аз винаги съм имал болка, тя не беше въображаема, чувствах я през цялото време”.

Част от това, което Кърт Кобейн споделя за баща си във филма „За един син” присъства в песента на Нирвана „Serve the Servants” – „Да служиш на слугите”.

„Когато костите ми растяха – как само ме боляха.
Боляха ме не на шега.
Опитах отчаяно да имам истински баща,
но вместо това получих татко.
Искам само да знаеш, че не те мразя повече.
Няма нищо, което бих могъл да кажа,
за което да не съм се сещал преди.
Да служа на слугите – о,не
Да служа на слугите – о,не
Да служа на слугите – о,не
Да служа на слугите – о,не
Този легендарен развод е такава скука.”

Болката от отхвърлянето от собствения му баща, която безспорно присъства у Кърт Кобейн, със сигурност изиграва ключова роля в драмата на живота му, белязана от депресии, психически заболявания, злоупотреба с наркотици, любовни разочарования и, в крайна сметка, завършила със самоубийството му през 1994 г.

Еди Ведер

Еди Ведер е роден през 1964 г. в предградие на Чикаго с рождено име Едуард Луис Сиверсон III. Родителите му се развеждат през 1965 г., когато Ведер е на една година. Скоро след развода майка му Карън Лий Ведер се жени повторно за адвоката Петер Мюлер, с който Еди израства, вярвайки че е биологичният му баща. Майка му и Мюлер се развеждат, когато Ведер е в късните си тийнейджърски години. Той остава при втория си баща в Калифорния, за да не се налага да сменя училището си. След развода Еди научава истината за своя биологичен баща и разбира, че Мюлер не му е такъв. Оказва се, че Ведер се е срещал с биологичния си баща като дете, но е вярвал, че Сиверсон е стар приятел на родителите му. По времето, когато Ведер научава истината, истинският му баща вече е починал от множествена склероза. Бъдещият фронтмен на Пърл Джем се отказва да следва в университет и се връща при майка си и останалите от семейството му в Чикаго, като по това време приема официално и фамилията Ведер, която е моминската фамилия на майка му.

През 1990 г. Ведер получава аудио касетка с демозаписи на банда от Сиатъл, щата Вашингтон, която си търси вокалист. Той прослушва набързо записите преди да отиде на сърф, където текстовете сами идват в главата му. Ведер написва текстове за три от песните, като ги описва като мини-опера, озаглавена Мама-син. Песните разказват историята на младеж, който, подобно на Ведер, научава, че е бил лъган за истинския си баща и за това, че баща му е мъртъв. Когато пораства, този младеж става сериен убиец и впоследствие е вкаран в затвора и осъден на смърт. Ведер записва вокалите за трите песни и изпраща демо записите обратно в Сиатъл. Така се раждат песните на Пърл Джем „Alive” – „Жив”, “Once” – “Веднъж” и “Footsteps” – “Стъпки”.

Песента “Alive” е първият сингъл на Пърл Джем от дебютния им албум „Ten” – „Десет”. Тя се превръща в тотален хит и благодарение на нея групата бързо става разпознаваема и харесвана в цял свят.

ЖИВ

„Сине – каза тя – трябва да ти разкажа една история.
Какъв си мислеше, че е бил баща ти?
Не беше нищо, освен….
Докато ти си седеше сам у дома, когато бе на тринайсет,
истинският ти баща умираше.
Съжалявам, че не си го виждал, но се радвам, че поговорихме”

Припев:
О, все още съм жив
Хей, жив съм
Хей, аз съм жив

О, тя бавно прекосява стаята на младото момче и казва:
„Готова съм…за това, което ще кажеш”.
„Не мога да си спомня нищо от този ден.
Освен начина, по който изглеждаше.
В момента не мога да видя нищо, просто зяпам.

Припев:
Аз, аз още съм жив
Хей, аз все още съм жив
Да, да

„Нещо не е наред ли?” – попита тя
„Разбира се, че не е”
„Ти все още си жив” – ми каза.
„О, а заслужавам ли да бъда?
Това ли е въпросът?
И ако е това, то кой ще ми отговори, кой ще ми отговори?”

Припев:
Аз, о, аз съм още жив
Хей аз, о, аз съм още жив
Хей, аз, но аз съм още жив
Йе аз, оо, аз съм все още жив.

В друга емблематична за Пърл Джем песен „Джереми”, темата за бащата и последиците от неговата емоционална липса също е засегната. Песента е вдъхновена от статия във вестник, посветена на 16-годишното момче Джеръми Уейд Дел от Ричардсън, Тексас, което се самоубива пред съучениците си в гимназията в Ричардсън на 8 януари 1991 г. Джеръми е описан от съучениците си като „доста тих” и „играещ го тъжен”. В интервю през 2009 г. Ведер казва, че е усетил нуждата да вземе тази малка статия и да направи нещо от нея – да й даде действие, реакция и повече значимост. В текста на песента Ведер посочва причините, които според него са довели до трагичния инцидент. –„Татко не обръщаше внимание на факта, че на мама не й пукаше” и „Татко не показваше привързаност и момчето беше нещо, което мама не би носила”. Посланието зад тези думи е ясно: отхвърленото от собствените си родители момче е било отхвърлено по същия начин и от съучениците си, както и от целия свят. Самоубийството е било неговото отмъщение. А след случилото се всички се опитват да го забравят, сякаш могат просто да го изтрият от черната дъска.

Джеръми е заклеймен заради това, че е тих и тъжен, което е било неговата нормална реакция на болката от отхвърлянето. Тази тема е задълбочена от Ведер в песента “Daughter” – „Дъщеря”. В нея се разказва за дете, което има проблем с ученето. Ведер коментира, че тези проблеми са се считали до съвсем скоро като патология, докато вече се знае, че могат да бъдат и израз на открито бунтуване. Но тъй като никой не е знаел преди на какво се дължат, тези деца са били бити, просто защото не са могли или не са искали да учат. Ведер се възмущава, че по този начин са били дефинирани човешки животи. „Те е трябвало да живеят с тази обида през целия си останал живот. Добри, креативни хора са били разрушени” – казва Ведер. Песента съдържа и една много силна метафора на болката в отношенията между родител и дете – „Тя се хваща за ръката, която я натиска”.

Темата за бащата и последиците от неговата липса може да се определи като знакова за творчеството на Еди Ведер. Именно с песни на тази тематика Пърл Джем стартира своя успешен музикален път и постига световна слава. А феновете често коментират, че Ведер е толкова убедителен в изпълненията си, защото лично е преживял това, за което разказва в тях.

Борис Колев, Фондация „Бащинство”