ЧАСТ 4 – МАЙКЪЛ ХЪТЧИНС И ДЕЙВИД ГЕЪН

Кое е общото между великите фронтмени на групи като Металика, Гънс Енд Роузес, Нирвана, Пърл Джем, Алис ин Чейнс, Ред Хот Чили Пепърс, Инексес, Депеш Мод, освен че са приблизително връстници и са били в разцвета на силите, таланта, уменията и славата си в началото на 90-те години на миналия век? Може да ви се стори странно, но всички те са имали или все още имат болка от изоставянето им от собствените им бащи в детството. Дали и доколко тази болка е повлияла на кариерата им и творческия им път? Или може би именно тя е била извор на вдъхновение и ги е поставила близко до сърцата на милиони фенове, които са виждали в техните изпълнения израз на собствените си мисли и чувства?

В тази статия ще завърша представянето на героите на поредицата с Майкъл Хътчинс от Инексес и Дейвид Геън от Депеш Мод преди последната заключителна и обобщаваща статия по темата.

Майкъл Хътчинс

Майкъл Келанд Джон Хътчинс е роден на 22 януари 1960 г. в Сидни, Австралия, в семейството на бизнесмена Келанд (Кел) Хътчинс и гримьорката Патриция Кенеди. Поради причини, свързани с бизнеса на баща му, семейството се мести последователно в Бризбейн и Хонг Конг, преди да се завърне в Сидни през 1972 г. Кел и Патриция се развеждат, когато Майкъл е на 15 години.

Истината е, че няма данни Хътчинс да е бил сериозно психологически повлиян от развода на родителите си, още по-малко да е имал някакъв сериозен проблем с баща си. Даже напротив, Кел Хътчинс продължава да присъства в живота на сина си след развода и дори споделя колко е бил горд от успеха му, когато Инексес изнасят невероятно шоу на Уембли в Лондон. Бащата на Майкъл се среща с него за вечеря в ресторант непосредствено преди самоубийството му през ноември 1997 г. в хотелска стая в Сидни. Но също така е истина, че Майкъл не споделя нищо на баща си за проблемите си онази вечер, като му казва, че всичко с него е наред и никога не е бил по-щастлив в живота си. Баща му свидетелства, че той му разказвал разпалено за плановете си да се премести в Холивуд и да започне актьорска кариера, а когато са се разделили направо е танцувал от щастие.

Животът и кариерата на Майкъл Хътчинс са съпътствани от множество любовни афери. Певецът е известен със своята силна сексуалност, която не пропуска да демонстрира на концертите си, съблазнявайки публиката и най-вече женската част от нея. Дори музиката на Инексес е възхвалявана от музикалните критици за това, че е привнесла еротиката в рока, който до този момент е бил известен повече с агресията си.  Приятелите на Хътчинс се противопоставят на определянето му като перверзен, а го наричат склонен на експерименти в сексуалния си живот. Дори една от версиите за смъртта му, с която е готова да се съгласи и партньорката му и майка на единственото му дете Пола Йейтс, е автоеротична асфиксация. Това е изключително опасна сексуална практика, при която съзнателно се спира притока на кислород към мозъка с цел постигане на сексуална възбуда. Рязкото спиране на кислорода и натрупването на въглероден двуокис създава чувство на замайване, лекота и удоволствие, които увеличават чувствеността при мастурбация. Опасността идва от изключително тънката граница между отдаването на удоволствието и запазването на контрола върху процеса. Изпускането на момента, в който трябва да се възстанови притока на кислород, може, а и на практика води до летален изход. Според Пола Йейтс Хътчинс е изразявал пред нея интереса си към еротичната асфиксация, а голотата на трупа му, когато е открит, е най-сериозното доказателство в подкрепа на тази версия. Също така според Пола той не би напуснал нея и дъщеричката си Тайгър Лили в онзи момент, защото много ги е обичал. Липсата на предсмъртно писмо също засилва съмненията в правдоподобността на версията за самоубийство.

Официалното заключение за смъртта на Хътчинс обаче е именно самоубийство. В хотелската стая на Майкъл са открити антидепресанти, които свидетелстват, че той е страдал от депресия. Вечерта преди инцидента Майкъл разбира, че пристигането на Пола и децата от брака й с музиканта Боб Гелдоф, се отлага с три седмици. Това вбесява Хътчинс, който звъни на Гелдоф и му се разкрещява, че Пола вече не му е жена, а децата му си имат нов баща. След разпрата Майкъл търси мениджъра на групата и след като не го открива оставя съобщението „Писна ми, мамка му”. След това звъни на стара своя интимна приятелка и пожелава да я види. Когато тя пристига, Майкъл е вече мъртъв.

Кел Хътчинс е по-склонен да приеме версията за самоубийството на сина си, отколкото тази за еротичната асфиксация. За него до фаталния край се е стигнало от една депресия, която се е появила внезапно, сякаш с едно щракване на пръсти.

Това, което би изглеждало странно на един страничен наблюдател, е, че в часа на най-голямата си депресия Хътчинс прави опит да се свърже с всеки друг, но не и с баща си, с който е вечерял в чудесно настроение броени часове по-рано и който физически се намира най-близко до него от всеки друг. За вероятната емоционална отчужденост между баща и син може да се съди от текста на песента “I’m just a Man” – “Аз съм просто мъж” от последния албум на Инексес с Хътчинс като вокалист. която съдържа послания към семейството на Майкъл. В нея има куплет, започващ със  „Сладка сестра Т.” Известно е, че Хътчинс има полусестра Тина. Ако се приеме, че този куплет действително е насочен към сестрата на Майкъл, то и онези, в които се споменават майка му, баща му и брат му, вероятно също са автентичен израз на онова, което Хътчинс е чувствал към тях.

Ето и превода на песента:

Аз съм просто мъж

Аз съм просто мъж.
Моята воля е толкова силна.
Когато имам планове
затварям очите си за болката.

Майка ми избяга,
баща ми напусна града,
но ние все още имаме необходимото да продължим.

Плът и кръв.
Плът и кръв.

Аз съм част от теб,
ти си част от мен.
Няма нищо казано,
което не може да остане несвършено

Брат ми е здравомислещ.
Сърцето му е толкова силно.
Той уби болката.
Със себе си горе-долу стори същото.

Отми се в жестокото море
като всичко, построено върху пясък.

Плът и кръв.
Плът и кръв.

Сладка сестра Т.
Тя обичаше толкова дълго и силно,
запазила любовта за себе си,
докато се появи правилният мъж.

Някои мъже лъжат,
някои мъже мамят.
Но сега тя намери някой да бъде силен, колкото нея.

Аз съм просто мъж.
Моята воля е толкова силна.
Когато имам планове
затварям очите си за болката.

Баща ми избяга (плът и кръв).
Майка ми напусна града.
Но ние все още имаме (плът и кръв)
каквото е необходимо да продължим.

Аз съм част от теб,
ти си част от мен.

Песента „Аз съм просто мъж” показва емоционалната отдалеченост на Хътчинс от родителите му. За него те са избягали. В същото време в нея има решимост за справяне с болката и вяра, че има всичко необходимо, за да продължи заедно с любимата си. Това за съжаление, не се случва в онази прокълната хотелска стая в Сидни, където силната воля на Хътчинс, за която пее в „Аз съм просто мъж”, е пречупена и болката взима решително надмощие. А иронията е в това, че в този момент баща му е бил в Сидни, но, както пее Майкъл в една от последните си песни той е „напуснал града”.

Дейвид Геън

Дейвид Геън е роден на 9 май 1962 г. в Чигуел, Есекс, Великобритания. Баща му Лен Калкът е шофьор на автобус, а майка му Силвия е кондуктор в Лондонския градски транспорт. Баща му изоставя семейството, когато Дейв е на шест месеца. Силвия, Дейв и по-голямата му сестра Сю се преместват в Базилдън, Есекс, където Силвия среща втория си съпруг Джак Геън. До смъртта на втория му баща, която настъпва, когато Дейв е на 7 години, той го възприема като истински баща. Малко по-късно обаче в живота му най-неочаквано се завръща биологичния му такъв. В интервю пред списание ДжоПай през 1987 г., цитирано и в биографичната книга за Депеш Мод „Голата истина” на Джонатан Милър, Дейвид разказва за този разтърсващ ден:

„Никога няма да забравя този ден. Бях на 10. Като се прибрах от училище един непознат се беше настанил в мамината къща. Тя ми го представи като истинския ми баща. Разплаках се със сълзи, крещейки, че това не е възможно, защото моят татко е мъртъв… Той започна често да ни посещава, докато година по-късно отново изчезна – този път завинаги. Мама ни каза само, че отишъл в Джърси и си отворил хотел там.”

През ученическите си години Дейв си навлича сериозни проблеми заради поведението си. Изключен е от училище и се озовава в съда за малолетни, защото задигал мотоциклети и после ги захвърлял, както и шарел стените със спрей. Дейв признава, че отчаяно е искал да привлече внимание, макар и да не е бил сигурен чие точно.

Нуждата на семейството му от пари принуждава Дейв да си търси работа веднага щом успява да се разкара от училището на 16 годишна възраст. За кратко време сменя над 20 работни места. Кандидатства за стажант-техник в „Норт Темс Гас”, като на интервюто решава да бъде честен и да признае за криминалното си досие. Според него това не се оказва добра стратегия и е станало причина за отхвърлянето му. Дейв преживява случилото се като огромен удар върху самочувствието му, особено предвид всичките тестове за интелигентност, през които преминава, за да се добере до интервюто. Разочарованието на Дейв прераства в мощен гняв и той буквално срутва канцеларията на компанията, която е отказала да го назначи. Това води до ареста му и до принудителен труд в изправителен дом за малолетни всеки уикенд в продължение на една година. Там Геън получава ясен знак, че следващата му най-вероятна спирка ще бъде затворът за малолетни. Това, разбира се, не се случва, а спасението, както е известно, е музиката. „Музиката ме спаси” – откровен е Геън. Интересен за отбелязване е и фактът, че колегите на Дейв от групата Депеш Мод Винс Кларк и Мартин Гор също произхождат от разбити семейства. Въпреки това, в текстовете на песните на Депеш Мод трудно може да се открие пряка препратка към липсата на баща или равностойна бащина фигура в детството на музикантите.

През 1990 г. стилът на бандата се променя към алтернативно рок звучене, като самият Дейв Геън признава, че е бил повлиян от Сиатълската гръндж сцена и конкретно от Нирвана на Кърт Кобейн. Албумът на Депеш Мод „Songs of Faith and Devotion” – “Песни на вяра и посвещение” е определян от критиците като мрачен и с китарни изпълнения характерни за гръндж музиката. Влиянието на Кобейн не остава само музикално, макар за другото да няма доказателства за пряка връзка. Дейв Геън дълги години се лекува от хероиновата си зависимост, а през август 1995 г., т.е. малко повече от година след смъртта на Кърт Кобейн, и той прави опит за самоубийство, като разрязва вените си. „Това определено беше опит за самоубийство – признава Геън –  но също така и вик за помощ.” През 1996 г. Геън поема свръхдоза в хотел в Лос Анжелес , което води до спиране на сърцето му в продължение на две минути преди пулсът му да бъде възстановен от парамедиците.

Геън има три деца. Синът му Джак е роден през 1987 г. и е от първата му съпруга Джоан Фокс. Кръстен е на втория му и останал в душата на Дейв като негов истински баща Джак Геън. Дъщеря му Стела е от третия му брак с Дженифър Склиас, с която живее в Ню Йорк от 1997 г. Има и син Джими, който е дете на Дженифър от предишна нейна връзка.

Борис Колев, Фондация „Бащинство”