Какво се случва, когато един баща реши да си остане вкъщи и да се посвети изцяло на грижите за двете си деца, едно от които бебе, като остави на жена си ходенето на работа, печеленето на пари и граденето на кариера? За мнозина мъже това е КРАЯТ. За таткото от моноспектакъла на Здрава Каменова „Помощ, имам две деца!”, изигран от съпругът й и баща на двете им деца Кирил Бояджиев, това решение също се оказва край – на секса, футбола по телевизията, свиренето на рок на китара, тишината, свободното време и най-вече на…достойнството.

Злата участ на бащата, изповядана по един невероятно въздействащ начин, може искрено да ви разсмее. На много от вас може и да им стане малко тъжничко за горкичкия татко. Но истинските сълзи – израз на триумфа на сърцето – ще бликнат в онзи момент от спектакъла, който ще разкрие кое осмисля мъките, изтощението и срама. „Ето я и малката, протяга към мен ръчички и казва „Бичан тати”, ….”бичан тати”…”бичан тати”…пауза, светът е на пауза, земята спря да се върти, за да отбележи паметния миг, всички хора, не, не само хората, всички живи същества по планетата – маймуните в Амазонка, пандите в Китай, едноклетъчните чехълчета, всички застинаха и се заслушаха в това нейно „бичан тати”, тя каза първото си изречение, първото..и с него ме короняса, издигна ме с две стъпала нагоре по почетната стълбичка, така не съм се чувствал дори когато станах доктор по философия. По-висок съм, по-значим съм, аз постигнах нещо, постигнах това „бичан тати” и целият свят в момента гледа мен…”.

Така постепенно от останките от уж загубеното достойнство ще бъде построен космическият кораб на щастието, управляван от един чудесен четиричленен екипаж, който може да постигне всичко – стига само да го пожелае. А капитанът му ще признае: „Аз съм щастлив! Е, да по-стар с една година, по-уморен, по-занемарен, може би и малко пооглупял от общуване с костенурчето Франклин, но най-после щастлив”.

Борис Колев, фондация Бащинство

P.S. Следващите представления са на 8-ми и 30-ти май 2014 г. в Студио 5, НДК.