Винаги съм асоциирал българската дума „кръстник” с мъж, който помага за извършване на ритуала кръщене, като държи невръстно дете в ръцете си и повтаря от името на младенеца думи, изричани първо от свещеника. Английската дума за кръстник Godfather ми е много по-симпатична, защото акцентира на другата – за мен далеч по-важна роля на кръстника, а именно тази на духовен баща, отговарящ за връзката на детето с Бога. А на италиански кръстник е padrino, което почти не се отличава от padre – баща. Италианците навремето са казвали, че животът е толкова труден, че се нуждаели от двама бащи. Това споделя американският певец от италиански произход Ал Мартино по повод на филма „Кръстникът”, където той изиграва ролята на Джони Фонтейн.

Точно на изключителната популярност на романа на Марио Пузо „Кръстникът” и последвалата не по-малко популярна едноименна филмова трилогия дължим най-силната асоциация, която предизвиква думата „кръстник”, особено ако я членувате, независимо на кой език го направите. Кръстникът е мафиотски бос – лидер на престъпен синдикат.

Та за този роман и филма ще говоря в тази статия, а това, което най-много ме вълнува и провокира размислите ми, са отношенията между стария дон Вито Корлеоне и неговият най-малък син, оказал се впоследствие и негов наследник, Майкъл Корлеоне.

Майкъл иска да се отдели от семейството, да тръгне по свой собствен път и да не бъде свързван с бизнеса на баща си. Той дори се записва доброволец в американската армия през Втората световна война, престъпвайки изричната воля на дон Вито, който е взел необходимите мерки синът му да не бъде мобилизиран. Съдбата на Майкъл претърпява колосален обрат, когато той, след неуспешния опит за убийството на Дон Корлеоне, го посещава в болницата, за да установи, че охраната на болницата отсъства и баща му всеки момент ще бъде убит. Майкъл успява да се намеси навреме и да скрие баща си. Моментът, описан в романа и заснет и във филма, в който Майкъл казва на Вито Корлеоне да не се страхува, защото той ще се погрижи за него, а баща му се усмихва, е изключително силен, защото тогава двамата – баща и син – се свързват емоционално след години на противопоставяне.

Ако следим градацията на емоционалните отношения между бащата и сина, тук би трябвало да е момента да триумфираме. За съжаление, това емоционално завръщане на сина при бащата бележи началото на истинската трагедия. За да спаси наистина живота на баща си и цялостта на семейството, Майкъл застрелва врага му Солоцо и корумпирания полицай Макклъски и заминава на двугодишно изгнание в Сицилия.

Там Майкъл започва да разбира баща си и неговата съдба. Осъзнава, че думата „мафия” е означавала първоначално „убежище”, а едва после е станала наименование на тайната организация, възникнала, за да се бори против управниците, които тъпчели страната и народа на Сицилия от векове. И тъй като справедливостта никога не идвала от властите, хората винаги се обръщали към своя Робин Худ – мафията. Майкъл разбира защо хората като баща му са предпочели да станат по-скоро крадци и убийци, отколкото членове на официалното общество.

Баща му не е имал избор, той е бил принуден да стане убиец, за да оцелее в Америка, а и за да осигури оцеляването на неговото семейство. Организацията, която създава е всъщност резултат от реализирането на една стратегия за оцеляване. По време на изгнанието си Майкъл си дава сметка, че ако тази организация продължи да процъфтява, с нея ще се случи това, което се е случило в Сицилия – ще се превърне в паразит, който ще разруши цялата страна.

Жребият обаче вече е хвърлен и когато старият дон подсигурява възможността за завръщане на Майкъл в Америка, той пристига вече с мисията да оглави семейния бизнес и да отмъсти за извършеното междувременно убийство на брат му Сантино.

Сцената във филма на последния разговор между Дон Корлеоне и Майкъл е паметна. Майкъл вижда, че баща му е разстроен и се опитва да го убеди, че той ще се справи с мисията си. Тогава Вито му признава, че не е искал това за сина си. Знаел, че Сантино ще премине през всичко това, но за Майкъл си е представял, че един ден ще бъде губернатор или сенатор. От разговора разбираме, че Майкъл е любимият син на дон Корлеоне, който в неговите очи е превъзхождал дори него самия. Затова и на лицето на Кръстника е изписано дълбокото съжаление, че докато е лежал безпомощен в болницата, Майкъл се е въвлякъл необратимо в престъпния живот, извършвайки двойното убийство. Скоро след този разговор Вито Корлеоне умира от сърдечен удар, а Майкъл организира успешно атентатите срещу враговете на семейството, заемайки на свой ред позицията на кръстник.

Трагедията на Майкъл, която ясно проличава във втората част на трилогията,  стига връхната си точка с убийството на дъщеря му в третата и завършва със собствената му кончина в пълна самота, ако изключим едно малко куче, е могла да бъде предотвратена. Да не се закачат синове на босове, които са извън семейния бизнес, е било закон за мафията. Майкъл е имал свободата да избере другия живот.

Ако старият Вито Корлеоне е избрал греха да убие, за да осигури физическото оцеляване на семейството си, то неговата насилствена смърт в болницата е щяла да бъде цената, платена за този избор. Спасявайки баща си от тази смърт, Майкъл поема върху себе си необходимостта някой ден да плати тази цена. И той я плаща по възможно най-болезнения начин – чрез смъртта на дъщеря си, убита с куршума, предназначен за него.

Саможертвата никога не бива да бъде от сина към бащата, защото тази посока е противоествествена. Майкъл жертва бъдещето си, мечтите си и любовта си към американското момиче, за което планува да се ожени, за да спаси баща си от съдбата му, на която Кръстникът сам се е бил обрекъл. И макар, в крайна сметка, Майкъл да създава семейство със същото това момиче след завръщането си от Сицилия, това семейство се разпада, заради фаталната обвързаност на Майкъл със сицилианските принципи на оцеляване, създадени преди две хиляди години. Така Майкъл губи и единственото, което баща му успява да съхрани през живота си – цялостта на семейството.

Неслучайно в последния разговор между двамата дон Вито държи да се увери, че Майкъл е щастлив с жена си и детето си. И макар Майкъл да го потвърждава, очите му показват, че това съвсем не е така. Със сигурност ако е могло старият дон Корлеоне да умре в болницата, той е щял да приеме смъртта далеч по-спокойно, запазвайки дълбоко в себе си надеждата, че любимият му син Майкъл някой ден ще може да стане губернатор или сенатор, като по този начин скъса с престъпния свят, ръководен от семейство Корлеоне, вместо да разруши живота си и да обрече на разруха новото си семейство, спасявайки го тогава. Но вместо с тази надежда, Кръстникът умира с болката, че не е успял да даде на сина си най-важното, което един баща е призван да даде – свободата да бъде себе си и да реализира таланта си на поприще, което сам избере със сърцето си.

Все пак третата част на „Кръстникът” съдържа и нотка оптимизъм. За разлика от самия Майкъл неговият син Антъни успява да се откъсне от семейния бизнес с благословията на баща си и да стане оперен певец. Затова и най-оптимистичният момент от последната част на филма са думите на Майкъл за сина му „Някой ден името Корлеоне ще се свързва с глас”.

Борис Колев, фондация Бащинство