Интервю с Борис Колев, председател на фондация Бащинство, за деня на бащата

За празника на бащата в дните между Коледа и Нова година фондация Бащинство ще демонстрира импровизационен театър като метод за терапевтична работа с деца в риск с участието на деца от СУПЦ „Княз Борис I” и на представители на партньорските организации Сдружение „Бебе и дете” и Спортен клуб по кудо „КА Спорт” в рамките на Проекта „Професионално ателие за обмяна на знания, опит и умения за подобряване на устойчивостта на организацията и партньорите”. Проектът се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Според православния календар в деня, след Рождество Христово се чества Йосиф Обручник – земния баща на  Иисус Христос, съпруг на Мария.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Светецът поел грижите за младенеца от раждането му, давайки му  в най-ранните земни години вниманието и подкрепата, от които се нуждае всяко дете.  В светлината на големия християнски празник Рождество Христово обаче денят на бащата остава незабелязан.

У нас няма традиция този празник да бъде  почитан, за разлика от редица други държави, където традицията се е наложила.  Председателят на фондация  „Бащинство”  Борис Колев коментира защо  делото на дърводелеца Йосиф – земния баща на Христос е подходящият пример за  бащинство. Чуйте  в звуковия файл разговора на Веселина Пеева с него:

Борис Колев: Днешният ден наистина е много важен и според мен несправедливо не се свързва с българската традиция. Това, че малко хора знаят за него, е голяма загуба.

Водеща: Защо точно на днешния ден, г-н Колев?

Б.К. Ние честваме на тази дата и Православната църква чества Свети Йосиф, който е  съпруг на Дева Мария и е отгледал Исус Христос. Неговата роля е много голяма. Малко се знае за живота на Исус Христос преди той да прояви божествената си същност и точно в този период грижите за него са били полагани от Йосиф. Това, всъщност, е и голямата роля на бащата за мен, а именно да отгледа детето, да му създаде среда, в която то да може да изяви пълните си таланти и възможности, така че да сбъдне мисията си в този живот. Интересното е, че след като Исус Христос започва вече да извършва чудесата и да показва божествената си същност, за Йосиф не знаем почти нищо какво се случва с него. Тук е, може би, голямата драма на бащите, че идва момент, в който те трябва просто да се оттеглят.

Водеща: Как стигнахте до тази идея да бъде създадена фондацията?

Б.К.: Първо от собствения си личен опит. Всеки има връзка със своя собствен баща, независимо каква му е конкретната история. В един момент, когато човек изследва тази връзка вижда колко фундаментална е тя и как почти целият му живот се върти около нея. Защото силата на бащата наистина е много голяма. Той както може да благослови едно дете и буквално да му сложи крила, така може и да го прокълне и целият му живот след това да бъде едно непрестанно бягство от тази болка, която носи отношенията с баща му. Така че аз тръгнах първо от личната си връзка със собствения си баща, от собствения си живот и установих колко е важна тази връзка за абсолютно всеки човек на тази земя, колко болка носи тя на много хора и на колко много проблеми е корен. В тази връзка този празник е много важен и това, че се чества веднага след Коледа, който се свързва в голяма степен с Дева Мария, съвсем естествено след това идва и 26-ти, когато следва да се чества и Свети Йосиф.

Водеща: Каква подкрепа получихте Вие при появата на идеята да организирате фондацията и може ли да се каже, че за тези две години, откакто тя съществува, е събрала повече привърженици, идеята е станала по-популярна?

Б.К: Да, със сигурност, убеден съм, че можем да говорим за това. Тук вече заслугата не е само на фондацията, която аз учредих. Има и много други организации, които адресират тези проблеми. Доскоро, а и в момента продължава инициативата „Да бъдеш баща”, в която са въвлечени много организации от неправителствения сектор. Така че тази идея се припознава от много хора и тепърва смятам, че ще се разпознава. А ролята на фондация „Бащинство” е също да даде своя принос в това развитие с проектите, които ние изпълняваме в момента. Все още сме в начална фаза. Съществуваме от 2012 г. Осъществили сме няколко проекта. В момента осъществяваме проекта „Ателие за обмяна на знания, опит и умения” съвместно със сдружение „Бебе и дете” и Спортен клуб по кудо „КА Спорт”, който е финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Програмата за насърчаване на НПО сектора в България. С бавни стъпки напредваме и аз съм благодарен за възможността да развивам идеите си в тази насока и да спомагам за осъзнаването на тази наистина изключително важна връзка, която всеки човек има със своя баща.

Водеща: А в навечерието на празниците изпълнявате ли и някои конкретни действия, които са свързани с благотворителност?

Б.К.: В момента точно между тези празници – Коледа и Нова година, осъществяваме дейности по този проект, който Ви споменах, като конкретните са, че с децата от един дом за изоставени деца ще прекараме няколко дни заедно – това са точно тези дни между Коледа и Нова година. Обикновено точно в този период на тези деца няма кой да им обърне внимание, тоест чисто физически да прекара време с тях. Така че ние много ще се забавляваме, ще си поиграем заедно с тях и други колеги и съмишленици на импровизационен театър, който е голяма моя страст, изобщо ще се веселим много в този период.

Водеща: Членовете на фондацията само бащи ли са, активни бащи ли са и какви са хората, които членуват във фондацията?

Б.К: Когато става въпрос за фондация, ние нямаме някаква членска маса, по-скоро сме се обединили няколко човека, които сме дарили средства, за да може фондацията да извършва дейността си. В същото време и привличаме такива средства за каузата.

Водеща: С какво се занимавате?

Б.К: Аз по професия съм юрист.

Водеща: А по призвание баща?

Б.К: Да, и сме се обединили заедно с други юристи, които са членове на Управителния съвет. Характерното е, че всички сме бащи и вярваме в тази идея.

Водеща: Колко деца имате, г-н Колев?

Б.К: Аз имам две деца. Всъщност преломният момент беше раждането на първото ми дете и това ме вдъхнови много да тръгна по този път.

Водеща: А имате ли връзка с подобни организации от чужбина, как се развива тяхната дейност?

Б.К: Да, имаме връзка с организации и с хора, които се занимават с подобни проблеми. Имаме връзка с режисьора на един прекрасен филм, който се казва Absent – Липсващ, точно посветен на тази проблематика за Съединените щати, който е създаден през 2011 г. Оттогава сме във връзка с режисьора, който има готовност при съответното финансиране, което в случая означава само да се покрият пътните му разходи, да дойде в България и този филм да бъде представен и тук, защото той има феноменален успех в САЩ.

Водеща: Може би трябва да направим уточнението, че Денят на бащата в съответствие  с християнската традиция е нещо съвсем различно от американския ден на бащата.

Б.К: Да, както и от международния, който е през юни. Но аз искам да направя популярен именно празника на Свети Йосиф, защото като православен християнин смятам, че това е истинският празник на бащата.

Водеща: Какво би трябвало едно дете да запомни от родителя си?

Б.К: Това, което бащата трябва да каже на своето дете е, че то е важно, стойностно, значимо и да утвърди неговата ценност.

Водеща: и да обича своите деца.

Б.К: Да със сигурност колкото по-често казваме на нашите деца „Обичам те”, толкова по-щастливи ще бъдат те.

Интервюто е излъчено на 26.12.2014 г. по БНР, радио Пловдив

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Бащинство и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.“