На 10 юли 2012 г. се роди моята дъщеря Ема. Въпросът, който започнах да си задавам от момента, когато разбрах, че плодът в утробата на жена ми е женски, беше: По-различно ли е да бъдеш баща на момиченце или е същото като да си татко на момченце? Както казва Джон Елдридж, авторът на бестселъра „Диво сърце” във филма Absent, посветен на раната, причинена от неангажираните бащи, независимо дали се касае за момче или момиче на бащата е дадена изключителната роля да дава идентичност, благословия, утвърждение, улегналост и хармония в душата, самочувствие и сигурност на своето дете. Според Елдридж има малка разлика само във въпросите, които момчето и момичето адресират към своя татко. Ако момчето очаква от баща си отговор на въпроса „Кой съм аз?” и „Достатъчно добър ли съм?”, момиченцето би го попитало: „Харесваш ли ме?”, „Заслужавам ли да се бориш за мен?”, „Виждаш ли ме?”, „Цениш ли ме?”, „Желана ли съм?”. В книгата си Girls Passage Father’s Duty Брайън Молитор разказва приказката за дъщерята на краля. Преразказана накратко тя би звучала така:
Един крал имал дъщери, всяка от които била еднакво ценна в неговите очи. Той назначавал по един воин на всяка една от тях – да я обича и защитава като своя дъщеря. Церемонията по предаване на дъщерите на техните закрилници била трогателна за всеки участник в нея. Щом всяка една от дъщерите поемела първия си дъх, нейният воин вече стоял пред нея и я гледал. Първото действие на воина било да я вдигне високо към небето в знак на благодарност към своя крал. След това, той я взимал в ръцете си и тържествено се заклевал, че от този миг насетне ще я защитава, ръководи, учи и обича.
Един ден било оповестено, че нова дъщеря щяла да се роди и незабавно кралят привикал нейния закрилник да се яви при него. Говорейки тихо, с тържествени слова, кралят възложил на воина свещената мисия: „Избрах те за тази жизненоважна задача” – казал кралят. „Имаш всичко, от което се нуждаеш, за да можеш успешно да се грижиш за моята дъщеря. Дал съм ти много оръжия, с които да я защитаваш. Твоите думи имат силата да носят спокойствие и да отблъскват страха. Твоите ръце имат силата да излекуват нейните рани и да изградят у нея самочувствие и увереност, така че тя да може да прави всичко, което аз поискам от нея. Никога не забравяй – добавил кралят – ти също можеш да ме извикаш, ако някога се почувстваш объркан за това какво трябва да направиш. Грижи се за дъщеря ми. Ти ще имаш много други задължения в този живот, но никое не е по-важно от това. Помни – докато не изпратя друг да заеме твоето място, нейният живот е в твоите ръце. През годините ти си носел различни имена, но от сутринта, когато моята дъщеря ще пристигне, твоето име ще се промени завинаги. Оттогава насетне ти ще бъдеш наричан със специално име. Твоето ново име е Баща.”
На следващия ден новата дъщеря на краля се родила. Бащата я вдигнал нависоко, за да почете краля и я доближил до лицето си. В този миг, макар и да съзнавал, че това е дъщеря на краля, бащата я заобикнал като своя. По същото време кралският куриер донесъл внушително количество дарове за детето, всеки от които бил грижливо опакован и снабден със специални инструкции кога и как да бъде отворен. Последният дар бил прекрасен пръстен – знак, че тази безценна дъщеря принадлежи на краля.
Под грижите на бащата кралската дъщеря растяла обичана и силна, точно както кралят бил планирал. Работата по отглеждането й не била лесна и изисквала непрекъснато внимание. Не само че бащата трябвало да се грижи за нея, но също така не трябвало да изпуска от очи и нейните дарове.
Един ден се случило ужасно нещо. Бащата извел младото момиче на разходка в покрайнините на кралството близо до местност, наречена Блатото, в която живеели ужасни чудовища, успели да се скрият от очите на кралските стражи. Бащата бил чувал за блатото, но не се страхувал, че нещо може да се случи на момичето, защото и преди се били разхождали в близост до него. Този ден обаче той поискал двамата да седнат за кратко да си починат преди да продължат разходката си. Дъщерята на краля се съгласила, седнала и отворила голямата кутия с даровете, дадени й от краля, с която никога не се разделяла. За свое по-голямо удобство бащата свалил шлема, бронята и пояса си, подпрял щита си на дървото и се отпуснал. След това си позволил лукса да затвори очите си – само за миг. Скоро спомени от прекрасни места и живописни картини изпълнили съзнанието му и изгубен в собствения си свят бащата изпуснал от очи дъщерята на краля. Главата му клюмнала и той се предал на съня.
Младата девойка, неподозираща, че нейният закрилник е потънал в дрямка, се отправила към блатото. Тя си мислела, че ако отиде прекалено далеч баща й ще й извика да се върне обратно, както се било случвало много пъти преди това.
Дебнещи от засада, чудовищата не можели да се нарадват на късмета си. Не само, че дъщерята на краля сама вървяла към тях, но и нейният закрилник бил дълбоко заспал. Когато те тръгнали към плячката си, девойката ги посрещнала с усмивка, защото до този момент в живота си тя била срещала единствено доброта. Чудовищата повалили кралската дъщеря на земята. За пръв път в живота си тя усетила болка и страх. Твърде изплашена, за да извика, тя се свила на кълбо и започнала да се моли закрилникът й да се събуди преди да бъде унищожена.
Чудовищата наобиколили момичето и сграбчили даровете, които лежали разпръснати на земята около нея. Една по една те разкъсвали с ноктите си опаковките на даровете. Първият унищожен дар била визията. Ако тя не можела да види отреденото й славно бъдеще, то със сигурност нямало да може да изпълни плана на краля. След това, те атакували нейната добродетелност и чувството за собствената й ценност. Без тях тя можела да прекара години, въргаляйки се от срам. Едно от чудовищата изръмжало силно, когато открило дар, означен като надежда. Злият му ум подозирал, че без този дар тя щяла да бъде години наред слаба и болна. Насърчени от липсата на реакция от страна на воина, чудовищата разкъсали и последния дар, наречен вяра. Дъщерята на краля лежала смачкана и кървяща, лишена от своята визия, добродетелност, чувство за собствена значимост, вяра и надежда. Тогава, най-голямото чудовище съзряло пръстена на ръката й и започнало да вие от задоволство. То знаело, че пръстенът е специален дар от краля и затова го свалило от тънкото й пръстче и го поставило на края на завития си мръсен нокът.
Както не било ясно какво предизвикало заспиването на бащата, така и не е сигурно какво точно го накарало да се събуди, но това все пак се случило. Той сграбчил меча си и се стрелнал към врага. Дълбоко от гърдите му се надигнал мощен рев. Най-голямото чудовище грабнало дъщерята на краля и побягнало, а останалите започнали да увещават бащата да се откаже: „Твърде е късно. Тя е твърде далеч сега. Защо рискуваш живота си за нея? Късно е!”. Но бащата не се разколебал и изкрещял: „Никога не е твърде късно!”. Достигайки първото чудовище бащата го разцепил на две с меча си, а второто намушкал право в сърцето.
Най-голямото чудовище обаче вече било почти стигнало до гъсталака, заедно с безжизнената дъщеря на краля в лапите си. Тъкмо когато чудовището се канело да направи последния си скок, то видяло с крайчеца на окото си проблясване. Объркано, то се обърнало назад и видяло меча на бащата да лети с бясна скорост към него. Чудовището хвърлило тялото на девойката настрани и опитало да избегне меча, но напразно. Острието и плътта се сблъскали, което предизвикало отделянето на грозната глава на чудовището от тялото му. Този демон повече никога нямало да може да нарани кралска дъщеря. Тогава бащата изтръгнал пръстена на краля от вкочанените нокти на чудовището.
След като приключил с чудовищата, бащата със свито сърце се доближил до дъщерята на краля. Той се ужасил колко лошо е ранена тя и се разридал безутешно: „Дойдох твърде късно. Ах, защо заспах? О, велики Господарю, прости ми! Аз изпуснах от поглед твоята дъщеря и сега нея я няма. Аз не заслужавам да бъда наричан Баща повече”.
Изведнъж той чул звук, който моментално спрял плача му, защото идвал от устните на момичето. Дъщерята на краля била още жива. Имало надежда! Очите на момичето се отворили и тя погледнал в неговите. „Татко, къде беше?” Воинът нямал отговор. Той можел само да я прегърне силно и да повтори: „Толкова съжалявам. Моля те, прости ми. Ти си в безопасност сега. Никога няма да те оставя”. Чувайки думите на своя баща душата на девойката се утешила и тя започнала тихо да плаче.
Внимателно бащата притеглил раненото дете към гърдите си, докато сълзите й не спрели. След това нежно почистил раните й и поставил отново пръстена на краля върху крехкото й пръстче. Поради наближаването на мрака, бащата вдигнал дъщерята на краля и тръгнал по дългия път обратно към дома, стъпка по стъпка.
След като прочетох тази история за дъщерята на краля, написана от Брайън Молитор, аз влязох в гугъл и потърсих отново значението на името Ема. Бях чул най-различни версии за произхода му, но всички англоезични сайтове бяха единодушни, че Ема означава „цялостна, пълна”. Да, Ема е такава, защото е дошла на тази земя с даровете, дадени й от Бог – визия, добродетелност, чувство за собствена значимост, вяра и надежда. А тези дарове е призван и благословен да пази, съхранява и отвори в подходящия момент само един човек. Неговото име, както се досещате, е Баща.
Борис Колев, Фондация Бащинство