Фланелка с такъв надпис ми даде Мишо. Той се занимава с такива неща – прави печати върху текстил. Фланелката е подарък за сина ми Валери. И комплимент за мен 🙂 За което съм благодарен на Мишо.

Всъщност с Мишо сме много близки. Работили сме заедно учени в университет. Замръквали сме в обезлюдено село.

Шофирали сме болиди от Формула 1. Яздили сме коне като индианци. Откривали сме съкровища. Копали сме тунели. Колко ли пъти ми е проверявал документите – в ролята си на полицай, инспектор, митничар, контрольор в градския транспорт и какъв ли още не контролен орган. Гонели сме заедно престъпници и, ще ви шокирам – заравяли сме трупове. Всичко това се случва в един паралелен, но всъщност много истински свят на въображението, наречен Импровизационен театър или, както си му викаме ние – Импро.

Аз открих импрото, воден от носталгията по детството ми и по свободата да фантазираш, както и от желанието да заговоря отново детския език, с който да си общувам с малкия важен човек в живота ми. Детския език е езикът на любовта, при който думите извират като непресъхваем поток без никой да може да различи отделните водни капчици в него. А моят език на възрастен се бе превърнал в една мисловна броеница, където всяко преместване на дума бе плод на мозъчно усилие и ми причиняваше непоносимо главоболие. Та затова имах нужда от импро.

И още имам. С нетърпение чаках да подновим тренировките след лятото. Когато се върнах разбрах, че Мишо не идвал вече на импро. Помислих, че се е отказал. Малко по-късно узнах истинската причина – през лятото се установило, че болката в малкия таз, която мъчеше Мишо месеци наред, била причинена от тумор. И сега най-важното нещо е той да се оперира, за което е необходима една определена сума пари. По приблизителни изчисления тя е 40 000 лева. Мишо и неговото семейство не разполагат с нея. Със сигурност обаче Мишо има достатъчно приятели и хора, които е докоснал през досегашния си живот и те ще го подкрепят в борбата му с тази болест.

За да може много скоро той да дойде пак на импро. Защото има още много тунели за прекопаване, съкровища за намиране и светове за откриване. И защото някой ден ще се появи един малък човек, който ще каже за Мишо „Ако мислите, че съм готин, почакайте да видите татко”. А аз ще бъда истински щастлив да мога да му върна фланелката, която вече ще е омаляла на Валери.

Борис Колев, фондация Бащинство

Ако искате да подкрепите Мишо може да почерпите идеи как може да стане това от сайта www.smileto.me