Чувствата като заточеници или какво означава да си зрял?
Отново е края на май – времето на матурите и абитуриентските балове. Миналата година по същото време ме зачовъркаха някои въпроси, свързани с прехода на момчетата и момичета към зрелостта. Разсъжденията ми по тази тема прерастнаха в статията Абитуриентският бал – ритуал за утвърждаване на зрелостта чрез алкохол, секс и скъпи коли. В нея говорих за ролята на бащата за утвърждаване на зрелостта на децата си, така че тя да не бъде утвърждавана чрез фалшиви символи. Тогава обаче за себе си аз нямах определение на това какво точно е зрелостта.
В края на април, по време на едно обучение за кандидатстване по младежки програми, този въпрос отново изникна пред мен, точно когато с други участници и обучителите разисквахме примерен проект за организиране на младежки лагер с изпитания, преминаването през които да ознаменува зрелостта на младия човек. Тогава стигнахме до извода, че достигането до зрялост е индивидуален процес и всеки сам за себе си може да усети кога този процес е приключил.
С други думи, зрелостта не настъпва с простото изтичане на един период от 18 години – критерият за пълнолетие, посочен в закона. Със сигурност тя не настъпва и с постигането на определен минимум от знания, проверявани чрез така наречените зрелостни изпити, по-известни с латинското си наименование матури. Последният критерий пък е този, въведен от образователната ни система.
Само преди десетина дни един приятел ми подсказа, че всъщност определение на зрелостта може да се открие в Библията. В посланието на апостол Павел към евреите се казва следното:
„13. Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец;
14. а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло”.
Горният текст е от Православната Библия. В нея е използвано прилагателното „съвършени”, но в други преводи на Светото писание, които успях да открия в Интернет, са употребени думите „зрели” или „пълнолетни”. Със сигурност „съвършени” не е използвано в смисъла на перфектен, а като антоним на младенец, тоест „съвършени” означава именно „зрели” или „пълнолетни” хора. Та кои са всъщност съвършените или зрелите/пълнолетни хора? Това са тези, които благодарение на навика (или както в другите преводи може да се открие – благодарение на постоянно практикуване или упражнение) имат чувства, обучени да различават добро и зло.
Какво излиза? Зрелостта не е свързана с простото физическо изживяване на някакъв период от време или с натрупване на интелектуални знания и умения. Зрелостта се постига чрез постоянното упражняване и трениране на чувствата и настъпва в момента, в който те бъдат обучени да различават добро и зло. Истинското духовно израстване и познанието на доброто и злото се постига с развитието на чувствата.
В същото време, символите на зрялост за абитуриентите са алкохолът, сексът и автомобилите, защото с навършване на пълнолетие падат забраните за купуване на спиртни напитки от магазина, гледането на специалните филми за възрастни след полунощ и тази за шофиране. Е, за последната освен навършване на годините има и някакъв изпит.
И другият голям символ на зрелостта – издържаната матура, която удостоверява набрания минимум от знания. А къде остават чувствата? Предмет „емоционална интелигентност” все още не се преподава в училище. От собствен опит с млади хора мога да кажа, че разговор за чувства често предизвиква асоциация с нещо крайно несериозно. За чувствата не се говори открито. Те са истински заточеници. Само че така в заточеници се превръщат и самите ученици. Защото няма как чрез навика да придобият чувства, обучени да различават добро и зло, тоест да станат истински зрели, съвършени хора.
По някаква ирония тазгодишните зрелостници писаха точно за заточениците – тези от едноименното стихотворение на Пейо Яворов.
Борис Колев, Фондация Бащинство