Майкъл Джексън

ТОЙ БЕШЕ КРАЛЯТ НА ПОП МУЗИКАТА И ИДОЛ НА МИЛИОНИ, НО БАЩА МУ ГО НАРЕЧЕ…ГОЛЕМИЯТ НОС

Помня, че бях в пети клас в училище, когато Майкъл Джексън манията беше завладяла почти всичките ми съученички. Те трескаво събираха снимки на идола си, като повечето бяха от онези чернобелите, които тогава ги раздаваха по стрелбищата като награда за улучените капачки от бутилки. Е, всъщност ги даваха независимо дали ще уцелиш или не. Съученичките ми си ги слагаха в класьори. Кичеха се и със значки. Ние пък ги дразнехме: „Мачкал Чесън, Мачкал Чесън, ха-ха-ха”. Учителят ни по музика другарят Вангелов обаче (сега подозирам, че е имал тайната идея да се хареса на момичетата) нанесе съкрушителен удар по амбициите ни да унижим героя на женките. Още помня как ни диктуваше кои са кралете на отделните жанрове в музиката. След като си записахме, че кралят на джаза е някой си Луис Армстронг, а кралят на рока е Елвис Пресли, Вангелов отсече: А кралят на поп музиката е…Майкъл Джексън. При произнасянето на това име момичетата нададоха писък, в който можеше да се долови смесица от еуфория, екстаз, триумф и…е, не, оргазъм не, бяхме деца. От момчешката част на класа се изтръгнаха някакви дюдюкания, но…трябваше да признаем, че ударът си ни изпрати в чист нокаут.

Та така и аз разбрах, че Майкъл Джексън е голямо име в музиката. Но ефектът „Вангелов” не продължи дълго. Постепенно си върнахме дързостта за подигравки, за което ни помогнаха информациите, че Майкъл Джексън е „избелен негър” – тогава не сме имали и идея, че съществува дума „цветнокож” и затова всякакви намеци за расизъм са неуместни. Подигравките бяха вдъхновени от това, че е „избелен”, а не че е „негър”. Случайно или не, тогавашното ни разделение „за” и „против” краля на поп музиката, изрази една тенденция, която беше световна и която продължи до края на живота на Джексън, а вероятно ще продължи и дълго след смъртта му. Тази тенденция е на безспорните музикални постижения на Майкъл Джексън да бъдат противопоставяни подигравки, свързани със събития от личния му живот. Към днешна дата са известни вицовете за сексуалните му желания спрямо малки момченца и за разпадащия му се нос. Това, за което малко хора може би си дават сметка е, че Майкъл Джексън си навлича всички тези публични насмешки, опитвайки се да избяга от последиците на подигравка, която с него си прави родният му баща. Когато Майкъл е малко дете, баща му Джоузеф Джексън започва да използва към него обидното обръщение „Голям нос”.

Като дете Майкъл Джексън е бил физически измъчван от баща си. За пръв път той признава за безрадостното си детство в интервю за Опра Уинфри през 1993 г., а през 2003 г. в друго интервю се разплаква при спомена за баща си. Тогава споделя че би започнал да повръща, ако се наложи да го срещне отново. След това моли баща му да не му се ядосва и казва, че въпреки всичко го обича. Самият Джоузеф си признава през 2003 г., че е биел сина си с каиш. Една нощ, когато Майкъл спял, Джоузеф, носещ маска на лицето, се покатерил до отворения прозорец на спалнята му и влетял през него с викове и крясъци. Старият Джексън се оправдал, че по този начин искал да научи децата си да не забравят прозореца отворен, когато си лягат да спят. Независимо от мотивите на Джоузеф, тази случка става причина за натрапчивия кошмар на Майкъл как го отвличат от спалнята му, който го преследва години след нея.

Липсата на уважение от страна на баща му е в основата на последвалата тотална липса на самоуважение у Майкъл, за която свидетелства доктор Дийпак Чопра – близък до звездата в продължение на 20 години. Доктор Чопра казва: „Това, което се превърна в неговата мания за козметична хирургия беше израз на себе-осакатяването – тотална липса на уважение към себе си.”

Не е нужно да си вещ в психологията, за да видиш връзката между десетките операции на носа на Майкъл Джексън и обидното прозвище, лепнато му от баща му. Майкъл толкова отчаяно се е стремял да направи носа си малък и красив – но не малкият и красив нос е бил това, от което се е нуждаел, а бащината любов. Тази любов, която със сигурност е нямало как да получи чрез операции на носа. Пластичните хирурзи много добре са знаели, че проблемът на поп идола не е в обонятелния му орган, но възможността да оперират световната знаменитост Майкъл Джексън и спечелят купища пари от болката в душата му, очевидно са били достатъчно мотивиращи, за да насърчават и задоволяват всяка една от прищевките му.

Когато през 2003 г. певецът е обвинен в блудство с малолетно дете, неговият психологически профил е изследван от професионалиста в областта на душевното здраве Стан Катс. Същият достига до извода, че Джексън е регресирал в ментално отношение до 10 годишно дете. Това е именно началото на период от живота, в който момчетата изпитват най-голяма нужда от бащината любов и подкрепа, с помощта на която съзряват като мъже. Но за Майкъл това е време, когато не е спирал да плаче от самота, както самият той признава. Твърде вероятно е Джексън да е виждал своята незадоволена нужда от бащина ласка в някои от децата около него и да е търсил близост, за да може да им даде онова, от което самият той е бил лишен като малък. Славата му обаче за пореден път показва тъмната си страна и тези му вероятно чисти подбуди са изтълкувани превратно. Срещу него е заведено дело и макар в крайна сметка да е оправдан, етикетът на сексуален перверзник и насилник вече му е закачен.

В последните години от живота си Майкъл Джексън е обграден от доктори, които го тъпчат с лекарства срещу депресията му. Всеки път се намира ново и ново лекарство, което е трябвало да избави певеца от душевните му страдания. Но лекарство за истинската болка на Майкъл няма как да бъде открито. Славата и парите не само че не му помагат да се почувства щастлив – те привличат около него хора, които нямат интерес да му кажат истината. Така онзи, който ни призова с песента Heal the World да излекуваме света и да го направим по-добро място, не успя да излекува собствената си рана. Онази рана, причинена му от човека, чиито думи са били по-важни и са отекнали неизмеримо по-силно в душата му от обясненията в любов на милиони почитатели по света. За тях Майкъл Джексън беше идол. Беше Кралят на поп музиката. Но за баща му, а за съжаление и за самия себе си, Майкъл Джексън си остана Големият нос.

Борис Колев, фондация Бащинство